Поздравляю всех с началом весны!
Желаю всем радости, здоровья и счастья!

Краткий курс болгарского (продолжение):

Сегодня рассмотрим образование будущего времени глаголов.

Будущее время глаголов в болгарском языке образуется с помощью слова ЩЕ (читается ШТЭ), аналогично английскому: SHALL и WILL, но в болгарском - слово ЩЕ не изменяется в зависимости от лица и числа:

Примеры:
Камен очаква гости (Камен ждет гостей) - Той ще посрещне гостите в хола (Он встретит гостей в холе).

Милена помага на брат си (Милена помогает своему брату). - Тя ще подреди масата (Она накроет стол).

Вече е седем часът (Уже 7 часов) - Гостите ще дойдат в осем часа (Гости придут в 8 часа).

На этом закончим занятие.

Мой адрес: abashev@bitex.com

Звяр или човек?

 Продължихме пътя си към дома на Анастасия. Дрехите си, тя така и остави в хралупата на дървото. Галошите също. Остана си с леката къса рокличка. Взе моята чанта, като ми предложи да ми помогне да я нося. Боса, с необикновено лека и грациозна походка тя вървеше пред мен, леко размахвайки чантата.

През цялото време разговаряхме. С нея беше интересно да се говори на всякаква тема. Понякога Анастасия се въртеше по време на вървенето. Обръщаше се към мен и правеше няколко стъпки с гърба напред, увлечена от разговора и без да гледа под краката си. Неясно как, тя нито веднъж не се спъна, не убоде босите си крака на суха съчка или клонка. Вървейки, понякога докосваше или бързо погалваше ту листче, ту клонче от храст. Навеждаше се, откъсваше някаква тревичка и я изяждаше.

“Направо като зверче”,- помислих аз.

Когато се срещаха горски плодове, тя ги подаваше на мен, и аз също ядях вървейки. Тялото й не се отличаваше с някаква особена мускулатура. Въобще тя беше със средно телосложение. Нито слаба, нито дебела. Охранено, гъвкаво, много красиво тяло. Но според мен в нея имаше доста сила и не лоша реакция.

Когато се спънах, протягайки напред ръце, тя мълниеносно се обърна, изпъна свободната си от чантата ръка, и аз паднах с гърди на дланта й с разперени пръсти, без да докосна с моите ръце земята. При това тя продължи нещо да говори. Когато се изправих с помощта на ръката й , ние си продължихме пътя, сякаш нищо не се беше случило. И си помислих, не знам защо, за газовия пистолет, който беше в чантата ми.

Разговаряйки бяхме изминали доста път, когато изведнъж Анастасия спря, постави под едно дърво чантата ми и радостно съобщи:

-Ето ни у дома.

Огледах се. Неголяма хубава полянка, цветя сред величествени кедрови дървета, но абсолютно никакви постройки. Даже колиба не видях.

-А къде е къщата? Как се спи, ако трябва да се криеш от дъжд?

-Това е моят дом. Тук има всичко.

Смътно чувство на тревога започна да ме завладява.

-Къде е това всичко? Дай поне чайник, вода да кипнем на огъня, брадва.

-Чайник и брадва няма...Огън по-добре да не се пали...

-Какво приказваш? Чайник даже нямала! А на мен ми свърши водата в бутилката. Ти нали видя, когато ядях. И бутилката изхвърлих. Сега само две глътки коняк останаха. До реката или до селото има ден ходене, а аз и така съм изморен, жаден съм. Откъде вземаш вода? От какво пиеш?

Като видя вълнението ми, Анастасия се притесни, хвана ме за ръката и ме повлече през полянката в гората, говорейки по пътя:

-Само не се безпокой Владимир! Моля те не се разстройвай, Всичко ще направя. Ще си починеш. Ще се наспиш. Няма да ти бъде студено. Искаш да пиеш? Сега ще те напоя.

Само на десет-петнадесет метра от полянката зад храстите, пред нас се откри езерце. Анастасия бързо напълни в шепите си вода и я поднесе към лицето ми.

-Ето вода. Пийни си, моля те.

-Ти какво, оглупя ли? Как може да се пие сурова вода от някаква горска локва? Ти не видя ли, аз пиех “Боржоми”. На кораба, даже за миенето, прекарвахме речната вода през филтър, хлорирахме, озонирахме.

-Това не е локва. Тук има чиста, жива вода. Не убита наполовина, както у вас. Тя може да се пие. Гледай.- Тя поднесе дланите към лицето си и изпи водата от тях.

От мен се изтръгна:

-Анастасия, ти си звяр.

-Защо пък звяр? Защото постелята ми не е като твоята? Няма машини? Приспособления всякакви?

-Защото живееш, като звяр в гората, нищо нямаш и, изглежда това ти харесва.

-Да, харесва ми да живея тук.

-Ето виждаш ли, сама го потвърди.

-Смяташ ли, че характерната отлика на човека, от всичко друго живеещо на Земята, е наличието на изкуствено създадени предмети?

-Да. По-точно- цивилизованият бит.

-Смяташ твоят бит за по-цивилизован? Да, разбира се, че така смяташ. Но аз не съм звяр. Аз съм човек.

(продолжение следует).

Письма:

1. Здравствуйте Юрий, что вы можете посоветавать, рассказать о способах изучения языков, запоминании слов и т.п. Спасибо за рассылку.
Зинаида.

Существует радиоканал Свободная Европа на болгарском, а также 2-3 года работает и телевизионный спутниковый канал Болгарского национального телевидения, который во многом дублирует 1 канал БНТ, но по нему дают только болгарские фильмы.

Попробуйте! Будет интересно обсудить и различные способы запомонания, изучения слов и языков, используемые читателями рассылки. Пишите: abashev@bitex.com

Мне на днях принесли русский курс английского: "25 кадр", с просьбой переделать его для курса болгарского языка. Интересно, кто-то пробовал изучать английский с его помощью, и какой результат?

Болгарские пословицы:

Види баба иглата, а не види купата.
И вълкът сит, и агнето цяло.
Бяло лице, черно сърце.
Другие пословицы найдете и в рассылке "О Болгарии по-русски" и в следующих номерах этой.

Болгарский анекдот:

Я буду очень рад узнать Ваше мнение о данной рассылке, а так же Ваши пожелания относительно тематики статей. Пожалуйста, присылайте все вопросы и комментарии по адресу abashev@bitex,com

Содержание очередного выпуска рассылки: "О Болгарии по-русски" №39:

Болгарский транспорт: автомобильный.
Ответы на вопросы о смене ж/д билетов, возможности открытия издательства в Болгарии, война в Ираке и др. темы.

До встречи в следующем выпуске!

Ведущий рассылки:

Юрий Абашев
abashev@bitex.com
http://bizines.dir.bg
Архив рассылки находится по адресу:
http://bizines.dir.bg/maillist/MailList.htm