Здравствуйте!

Вы получили  третий выпуск рассылки " Изучаем иностранный язык – болгарский, вместе!".

АНАСТАСИЯ
Звънящият кедър
(продолжение)

По-нататък, като прекарах с нея три дни и я наблюдавах, аз разбрах това-онова за нейният начин на живот, но възникнаха някои въпроси за нашия начин на живот.

Един от тях неотстъпно стои пред мен и сега.

Ние сме създали огромна система за образование. Въз основа на тази система учим децата си, и един друг: в детската градина, училището, ВУЗ-а, аспирантурата. Тази система ни позволява да изобретяваме, да летим в Космоса. Като я следваме, ние строим съответно и своя бит. Ние се стремим да опознаем Космоса, атома, разните аномални явления. Много обичаме да разсъждаваме за тях и да ги описваме в сензационни статии в пресата, в научни издания. Само едно явление, по някаква причина оставяме все настрани. Сякаш се боим да говорим за него. Боим се, защото то с лекота разчупва нашата система за образование, научните изводи, смее се над реалностите на нашето битие. И ние се стремим да се правим, че такова явление няма. Но то съществува и ще съществува, колкото и да се отвръщаме от него, колкото и да го заобикаляме. Не е ли време да се вгледаме в него по-внимателно и, може би със съвместните усилия на човешките умове, да отговорим на въпроса, защо всички без изключение велики мислители, хората, създали разни религиозни учения, които следва или поне се опитва да следва голямата част от човечеството, преди създаването им са отивали като отшелници в гората?

Забележете, не в някоя суперакадемия, а именно в гората.

Защо е ходил старозаветният Мойсей в гората да пише скрижалите? Защо Христос се е уединявал дори от своите ученици? Защо живеещия в Индия, в средата на шести век преди нашата ера, човек на име Сиддхарта Гаутама се уединил за седем години в гората,а после излязъл от там при хората вече с учение, което и до ден днешен, след хилядолетия, разбунва множество човешки умове и се нарича будизъм? А този човек впоследствие нарекли Буда. Защо нашите, и не твърде древни предци, исторически личности като Серафим Саровский или Сергий Радонежки, също са отивали в гората като отшелници и след кратко време са постигали мъдрост с такава дълбочина, че за съвет при тях са ходили и през безпътието мирските царе?

На местата на тяхното отшелничество са издигани манастири и величествени храмове. Така например, Троицо-Сергиевата Лавра в град Сергиев Посад, Московска област и сега привлича тълпи от хора. А се е започнало от един отшелник.

Защо? Кой или Какво, е помагал на тези хора да постигнат мъдрост, дал им е знание, приближил ги е до разбирането на същината на битието? Как са живели, какво са правили, за какво са мислели, уединени в гората?

Тези въпроси започнаха да изникват пред мен известно време след общуването с Анастасия, когато започнах да чета всичко, което можех да намеря за отшелниците. Но отговор не съм намерил и досега. Не знам защо нищо не е написано за това, какво е ставало с тях там.

Старая се да опиша събитията от тридневното си пребиваване в гората и своите усещания от общуването с Анастасия с надежда, че някой ще може да постигне същината на това явление.

Засега, от всичко видяно и чуто от мен, е безспорно само едно: хората живеещи като отшелници в гората, в това число и Анастасия, виждат ставащото в нашия живот под друг, различен от нашия, ъгъл.

Някои нейни разбирания са диаметрално противоположни на общоприетите. Кой е по-близо до истината? Кой ще отсъди това? Моята задача е да изложа видяното и чутото. Да дам с това възможност на другите да намерят отговор.

Анастасия живее в гората, съвършено сама, тя няма жилище, почти не носи дрехи и не прави никакви запаси от хранителни продукти. Тя е потомък на онези хора, които са живели тук от хилядолетия, и това е сякаш друга цивилизация. Анастасия се е родила тук и представлява неотделима част от Природата. На необикновеното на пръв поглед явление, когато изведнъж ме налегна силен страх при опита си да овладея Анастасия, и на загубата на съзнание, се намери съвършено просто обяснение- човек опитомява котка, куче, слон, тигър,орел..., а тук е опитомено ВСИЧКО наоколо. И това ВСИЧКО не може да позволи, с нея да се случи нещо лошо. Анастасия разказваше, че когато се родила и нямала още годинка, майка й е можела да я остави сама на тревата.

-И ти не умираше от глад?- попитах аз.

Если у Вас возникли какие-либо пожелания или советы, с удовольствием учту их.