И Елена Ивановна Рьорих в своята книга “Живата етика” казва: ”...В ритуалите за посвещаване на царете на древния Хорасан се появява чаша с кедрова смола. У друидите също чашата с кедрова смола се наричала чаша на живота. Едва по-късно тя била заменена с кръв- при загубата на съзнанието за духа. Огънят на Зороастър възникнал от изгарянето на смола в чаша...”

Какво ли е достигнало и се е запазило до наши дни от всички знания на предците ни? Нима нищо? Какво знаят за това старците?

И внезапно в паметта ми изплува случка отпреди години, от която днес тръпки ме побиха. Тогава не й придадох някакво значение, но сега...

В началото на перестройката, като на председател на Асоциацията на сибирските предприемачи, ми позвъниха от Новосибирския обиспълком (тогава у нас все още имаше испълкоми и обкоми на партията)и ме помолиха да присъствам на среща с крупен западен бизнесмен. Той имаше препоръчително писмо от тогавашното правителство. На срещата присъстваха само няколко предприемачи и работници от апарата на обиспълкома.

Западният бизнесмен външно изглеждаше “остър” и необичаен човек от източен тип. На главата му имаше чалма, пръстите му бяха украсени със скъпи пръстени.

Говорихме, както обикновено, за възможностите за сътрудничество в различни области. Между другото той каза: “Ние бихме могли да изкупуваме от вас кедров орех”. При тези думи някак се напрегна, острите му очи забягаха, изучавайки реакцията на присъстващите предприемачи. Това го запомних добре, защото още тогава ми стана чудно - защо той толкова се промени?

След срещата към мен се приближи придружаващата го преводачка- московчанка. Каза, че искала да поговори с мен.

Бизнесменът поверително предал, че ако аз организирам доставката на кедров орех и то непременно пресен, покрай официалната цена ще имам приличен личен процент.

Орехът трябваше да се доставя в Турция. Там те правят някакво масло. Обещах да помисля.

Сам реших да разузная що за масло е това. И изясних следното.

На лондонската борса, която е еталон за световните цени, маслото от кедров орех струва до петстотин долара за килограм. Доставката ни предлагаха да правим примерно за около два-три долара за килограм.

Позвъних във Варшава на мой познат предприемач, помолих го да научи, има ли възможност да се излезе направо на потребителския пазар на този продукт, както и технологията на получаването му.

След месец той ми отговори: излизането е невъзможно. Да получа технологията не успях. И, въобще, в тези въпроси са задействани такива сили на Запад, че по-добре изобщо да не се докосваш и да забравиш.

Тогава се обърнах към моя добър познат К.Ракунов, научен сътрудник в Новосибирския институт на потребителските кооперации. Купих орех. Финансирах работата. И в лабораторните условия на института бяха произведени сто килограма масло от кедров орех. Наех и хора, които откриха в архивни документи следното.

През дореволюционния период и още известно време след революцията в Сибир е съществувала организация “Сибирски кооператив”. Хората от тази организация търгували с масло, в това число и с кедрово. Техни представителства имало в Харбин, Лондон, Ню Йорк. Имали големи пари в западни банки. След революцията организацията се разпаднала, много от членовете и емигрирали.

Членът на болшевишкото правителство Красин се срещал с ръководителя на организацията, предлагал му да се върне в Русия. Но главата на “Сибирския кооператив” отговорил, че повече ще помогне на Русия извън нейните предели.