Rusweb banner exchange

Начало - Рассылка - Болгария - Туризм - Бизнес - Услуги - Идеи - Интернет - Законы

Меню:

Рассылка

Болгария:

География
Въезд
Таможня
Язык

Природа
История
Население
Экономика
Уровень жизни
Работа
Зарплата

Промышленность
Гос.устройство
Деньги
Время
Електричество
Система мер
Телефон
Гор.транспорт
Авто-аренда
Сувенир
Деньги
Время
Електричество
Система мер
Телефон
Гор.транспорт
Авто-аренда
Сувениры
Пища
Чаевые
Пляжи

Туризм:

Морской
Горнолъжный
Спортивный
Лечебный 
Охотничий
"Винный"
Сельский
Религиозный
Исторический
Экологический
Варианты для отдыха

БГ-Бизнес:

Интернет БГ:

БГ-инфо в Интернете
БГ-портал
ы
Сайт
ы о Болгарии
Сайты друзья

Законы:

Конституция
Гражданство,
Вид на жительство
Инвестиции
Визовый режим

Наши услуги:

Наш магазин:

Бизнес идеи:

Внимание обман!

Mailing List

Гостевая книга

Об авторе


Связь с нами

 

Rambler's Top100

 

Болгарское законодательство 

ЗАКОН
ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г.; изм. с
§ 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2002 г., бр. 37 от 22.04.2003 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България, както и техните права и задължения.

 

Чл. 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.
(2) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Чужденец е и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това му качество.

 

Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
(2) За чужденци, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет и привилегии, се прилагат и общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна.

 

Чл. 4. Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ.

 

Чл. 5. Чужденците, които работят в Република България въз основа на издадено разрешение от компетентен орган, имат правата и задълженията на българските граждани, доколкото не е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.

 

Чл. 6. Чужденците, които пребивават в Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото в специален закон или в международен договор, по които Република България е страна, не е предвидено друго.

 

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Статутът на чужденците, търсещи или получили закрила се определя със специален закон.

Глава втора
ВЛИЗАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 8. (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза за влизане, пребиваване или за транзитно преминаване през страната, когато такава се изисква.
(2) Визи не се изискват, когато между Република България и страната, чийто гражданин е чужденецът, има сключен договор или има акт на Министерския съвет на Република България за безвизов режим.
(3) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Не се изискват визи за краткосрочно пребиваване или за транзитно преминаване от чужденци, законно пребиваващи в страна, с която Република България има безвизов режим, когато са ученици, пътуващи в рамките на училищна екскурзия, и са съпровождани от учител, който разполага със списък на учениците, изготвен от съответното училище. Списъкът съдържа:
1. данни, индивидуализиращи всеки участник в екскурзията;
2. цел на пътуването;
3. актуална снимка на всеки ученик, който не притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ Го документ съгласно законодателството на страната, от която влиза.
(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Виза не се изисква от чужд гражданин, който притежава и българско гражданство, при представяне на чуждия си документ за пътуване и лична карта по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за българските документи за самоличност.
(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) На чужденците по ал. З може да се откаже влизане в страната при липса на някое от законоустановените основания за влизане или пребиваване в Република България.
(6) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта и съобщенията поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, върху които може да бъде положен стикер с българска виза и които дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.

 

Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Визата е разрешение за влизане, пребиваване, транзитно преминаване или за летищен трансфер през територията на Република България.
(2) Видът на визите се определя от целта на посещението, от броя на разрешените влизания, от срока, за който се издават, и от местоиздаването.
(3) Визите са:
1. за летищен трансфер;
2. за транзитно преминаване;
3. за краткосрочно пребиваване;
4. групови;
5. за дългосрочно пребиваване;
6. издадени на границата.
(4) Срокът за пребиваване в страната въз основа на виза не може да надвишава 90 дни.
(5) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България, а тези за дългосрочно пребиваване се издават след съгласуване със службите за административен контрол на чужденците.
(6) По изключение, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, както и в случаи, нетърпящи отлагане, или ако това е предвидено в ратифициран международен договор, който е в сила за Република България, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат съгласувано със службите за административен контрол на чужденците или с дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи да издават еднократни визи за:
1. летищен трансфер;
2. транзитно преминаване;
3. краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни. (7) Условията и редът за издаване на визи се определят от Министерския съвет.

 

Чл. 10. (1) Отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато:
1. с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;
2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ;
3. има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, стратегически суровини, стоки и технологии с възможна двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;
4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;
5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;
6. е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода;
7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи;
8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;
9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;
10. при предишно влизане и пребиваване системно е нарушавал граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Република България;
11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;
12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;
13. на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила;
14. (изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци, поддържан от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на външните работи;
15. (нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) кандидатства за входна виза с документ за окончателно напускане територията на друга държава, в която до този момент е пребивавал.
(2) Отказва се издаване на виза и на чужденец, който не представи необходимите документи, определени с акт на Министерския съвет, удостоверяващи основанията му за влизане в страната.

 

Чл. 11. Може да се откаже издаване на виза на чужденец, когато:
1. има данни, че иска да влезе в страната, за да извърши престъпление или нарушение на обществения ред;
2. при предишно пребиваване в страната е извършил нарушение на обществения ред;
3. влизането му в страната ще увреди на отношенията на Република България с друга държава;
4. има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;
5. има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;
6. (нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) при предишно пребиваване в страната е бил социално подпомаган от държавата;
7. (нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) не е в състояние да обоснове достоверно декларираната цел на пътуването.
8. (нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) има влязло в сила наказателно постановление за наложена глоба по реда на този закон, която не е платена.

 

Чл. 12. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Виза за летищен трансфер се издава на чужденец, който пътува с въздухоплавателно средство, сменя полета си в Република България и продължава пътуването си с първия следващ полет по маршрута.
(2) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Чужденец, притежаващ виза за летищен трансфер, се счита за недопуснат в страната и неговите документи за задгранично пътуване се задържат от органите за граничен паспортен контрол до заминаването му.

 

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България от една държава и напуска страната в срок до 24 часа на път за друга държава.

 

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната еднократно или многократно за срок до 90 дни в рамките на б месеца, считано от датата на първото влизане. Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, доколкото не е предвидено друго в международни договори, които са в сила за Република България, или в акт на Министерския съвет.

 

Чл. 14а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Групова виза се издава за транзитно преминаване или с право на пребиваване до 30 дни на чужденци - граждани на една държава, които са формирали групата преди заминаването си, притежават групов паспорт и при положение, че влизат, пребивават и напускат територията на Република България като група.

 

Чл. 15. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Виза за дългосрочно пребиваване се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в страната на едно от основанията, посочени в чл, 24 и 25.
(2) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на чужденеца да влезе еднократно в страната с право на пребиваване до 90 дни. Валидността на тази виза не може да надвишава 6 месеца.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Ограничението за пребиваване по ал. 2 се прилага до получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване от службите за административен контрол на чужденците.

 

Чл. 16. (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание, даващо право на чужденец да влезе в Република България.
(2) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Органите за граничен паспортен контрол не допускат влизането в страната на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10.
(3) Органите по ал. 2 могат да не допуснат влизането в страната на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 11.
(4) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Органите по ал. 2 или службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза или да намалят срока за пребиваване на чужденец в страната, определен с издадената виза, при неизпълнение на изискванията на този закон.
(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) В случаите по ал. 2 и З органите за граничен паспортен контрол анулират издадената виза, за което незабавно уведомяват Министерството на външните работи.
(6) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

 

Чл. 17. (1) Влизането на чужденец в Република България се извършва през определените за това гранични контролно-пропускателни пунктове.
(2) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Чужденец, който пренася повече от един личен документ за задгранично пътуване или пренася такива документи на трети лица, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен паспортен контрол.
(3) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен паспортен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в страната, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.
(4) Чужденец, притежаващ повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.
(5) Разпоредбата на ал. 4 се отнася и за български граждани, притежаващи и друго гражданство.

 

Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) При влизането в Република България чужденецът декларира целта на посещението си.

 

Чл. 19. (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нея, трябва да притежава:
1. необходимите финансови средства за издръжка;
2. необходимите финансови средства за напускане на страната;
3. входна или транзитна виза за държавата, която иска да посети или през която желае да премине, ако такава е необходима;
4. задължителни застраховки, определени с акт на Министерския съвет;
5. други документи, определени с международен договор или с акт на Министерския съвет.
(2) Размерът на средствата по ал. 1, т. 1 и 2 се определя с акт на Министерския съвет.

 

Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.)
(1) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци или български граждани, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:
1. редовността на документите за задгранично пътуване на чужденците, а по отношение на българските граждани - и наличието на визи за държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими;
2. наличието на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3.
(2) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България на основание на неизпълнение на задължението по ал. 1, превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.
(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата - крайна цел на пътуването.
(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.

 

Чл. 21. (1) Чужденец, който с превозно средство влиза, пребивава или транзитно преминава през страната по суша, по въздух или по вода, трябва да притежава:
1. разрешение за преминаване на превозното средство, когато такова се изисква съгласно българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна;
2. документи, установяващи регистрацията на превозното средство;
3. документи, установяващи собствеността на превозното средство, ако това не е установено в документите по т. 2;
4. задължителна застраховка;
5. документи за правоуправление.
(2) Не се допуска влизане в страната на превозно средство, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 1, 4 и 5.
(3) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Органите за граничен паспортен контрол задържат превозното средство и документите, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 2 и 3, за което се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на чужденеца. Протоколът и документите се изпращат на митническите органи по компетентност.
(4) Чужденец, притежаващ редовни документи за влизане в страната, но непритежаващ такива за превозното средство по ал. 1, се допуска да влезе в страната.

 

Чл. 21а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10 и 11.
(2) Условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи и от министъра на външните работи.

Глава трета
ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 22. (1) Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на:
1. издадена виза по чл. 9, ал. 3;
2. международни договори за безвизов или облекчен визов режим;
3. разрешение на службите за административен контрол на чужденците.
(2) Чужденците, влезли в страната по законоустановения ред, могат да продължат срока на пребиваването си с разрешение от службите за административен контрол на чужденците.
(3) Разрешението по ал. 2 за чужденците, които се ползват с дипломатически и консулски имунитет, се издава от Министерството на външните работи.

 

Чл. 23. (1) Чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно.
(2) Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.
(3) Дългосрочното пребиваване е:
1. продължително - с разрешен срок до една година;
2. постоянно - с разрешен неопределен срок.

 

Чл. 24. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:
1. (изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г., бр. 112 от 2001 г.) желаят да извършват работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика;
2. (изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; доп., бр. 37 от 2003 г.) осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;
3. са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения;
4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;
5. имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
6. (изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;
7.(Доп., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци или на български гражданин;
8. са постъпили на продължително лечение в здравно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка;
9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;
10. са пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;
11. извършват дейност по Закона за чуждестранните инвестиции;
12. (отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.);
13. (изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване;
14. (нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 37 от 2003 г.) са родители на чужденец или са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28, ал. 6;
15. (нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г.) желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а;
16. (нова, ДВ, бр. 112 от 2001 г.) желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(2) Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. Нормативите за това се определят с акт на Министерския съвет.

 

Чл. 24а. (Изм., ДВ, бр. 122 от 2001 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред , дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. молба по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
(2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и 16.
(5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

 

Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
1. от българска народност;
2. две години след сключването на граждански брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
3. малолетни и непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;
4. (изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;
5. пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3, не се зачита;
6. инвестирали в страната над 250 000 щатски долара по законоустановения ред;
7. (нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната.
8. (нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин.

 

Чл. 25а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта.

 

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Отказва се продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10 и 11.
(2) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден.
(3) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; доп., бр. 37 от 2003 г.) Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.
(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. З се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:
1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;
2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;
3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;
4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;
5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата;
6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;
7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.
(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 37 от 2003 г.) Данните по ал. 4 могат да се установяват чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.

 

Чл. 26а. (Нов, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Службите за административен контрол на чужденците съвместно с Министерството на образованието и науката със съдействието на правителствени и неправителствени организации разработват програми за изучаване на български език от чужденци, които кандидатстват за издаване на разрешение за постоянно пребиваване и не притежават документ, издаден от оторизирана образователна институция, че владеят български език, които се изпълняват от Министерството на образованието и науката.

 

Чл. 27. (1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, нетърпящи отлагане, и на сключилите брак с български гражданин.
(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за задгранично пътуване.

 

Чл. 27а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Държавните органи, които по силата на нормативен акт извършват регистрация на чужденци или на дейности, осъществявани от чужденци, са длъжни да проверяват вида и основанието на визите, издадени, на чужденците. При констатиране на несъответствия между исканата регистрация и вида и основанието на издадената виза регистрацията не се извършва и незабавно се уведомяват службите за административен контрол на чужденците.

 

Чл. 27б. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) Длъжностните лица, които в резултат на извършваната от тях дейност констатират промяна в правното положение или в дейността на чужденците, са длъжни незабавно да уведомят службите за административен контрол на чужденците.
(2) В случаите на отнемане или прекратяване на правото на постоянно пребиваване на чужденец службите за административен контрол на чужденците незабавно уведомяват органите за гражданска регистрация.

 

Чл. 28. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Чужденец, влязъл на територията на Република България, е длъжен в срок до 48 часа след влизането си в страната писмено да декларира адреса, на който пребивава, пред службите за административен контрол на чужденците или в районното полицейско управление по местопребиваването си, като съобщава своите имена, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност.
(2) По реда и в срока по ал. 1 чужденецът е длъжен да уведомява службата за административен контрол на чужденците по местопребиваването си за всяка промяна на адреса, на който пребивава.
(3) (Доп., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 48 часа след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното полицейско управление по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.
(4) Лице, осъществяващо хотелиерска дейност, или негов служител при настаняване на чужденец го регистрира незабавно в специален регистър. Информацията за настанените чужденци се предоставя ежедневно от това лице в срок до 06,00 часа в службата за административен контрол на чужденците или в районното полицейско управление по местонахождението на хотела.
(5) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Когато чужденецът е регистриран по реда на ал. 3 или 4, той може да не се регистрира по реда на ал. 1.
(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България се регистрират в Министерството на външните работи.
(7) (Предишна ал. 6, изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Пребиваването в Република България на лицата по ал. 6 и по чл. 24, ал. 1, т. 14 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация.

 

Чл. 28а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) На чужденец, ненавършил 18-годишна възраст, който влязъл в страната на законно основание без придружител - родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, или с придружител, но е бил изоставен от него и не е поискал закрила по Закона за убежището и бежанците, може да бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България.
(2) Държавната агенция за закрила на детето временно осигурява на чужденците по ал. 1 необходимата материална подкрепа и грижи за задоволяване на основните им жизнени потребности, медицинска помощ и надлежно попечителство, включително юридическа помощ и представителство, както и достъп до безплатно образование в български държавни и общински училища до окончателното решаване на въпроса за пребиваването им в страната, но не и след навършването на 18-годишна възраст.
(3) В случаите, когато на чужденците по ал. 1 не бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България, те се връщат в държавата си на произход, в трета държава, готова да ги приеме, или в държава, задължена да ги приеме, по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата им не са застрашени и те не са изложени на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение.

 

Чл. 29. Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, удостоверяват самоличността си по ред, определен със закон.

 

Чл. 30. Чужденец, чийто документ за задгранично пътуване или заместващ го документ е изгубен или унищожен, е длъжен незабавно да уведоми за това службите за административен контрол на чужденците.

 

Чл. 31. (1) Документите за задгранично пътуване на чужденец могат да бъдат временно отнети:
1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;
2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;
3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;
4. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, принудително отвеждане до границата или екстрадиране от страната;
5. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите по чл. 12, ал. 2;
6. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на върнати от друга страна чужденци.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.
(3) Документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.
(4) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с дипломатически имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.

 

Чл. 32. Документите за задгранично пътуване на чужденците не могат да се дават или приемат в залог, както и да се преотстъпват или използват от друго лице.

 

Чл. 33. (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, могат да постъпват на работа по реда, установен за българските граждани.
(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение само след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Чужденците, получили разрешение за работа, могат да работят само при работодателя и за срока, определен с разрешението за работа.

Глава четвърта
НАПУСКАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ

Чл. 34. Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му.

 

Чл. 35. (1) Чужденец, краткосрочно пребиваващ, на когото документът за задгранично пътуване е заменен с нов, може да напусне страната, след като уведоми за това службите за административен контрол на чужденците, освен ако друго е предвидено с международен договор, по който Република България е страна.
(2) Чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване, може да напуска страната и да се завръща в нея без виза до изтичане на разрешения срок за пребиваване.
(3) Чужденец, който има разрешение за постоянно пребиваване, може да влиза в и да напуска страната без виза.

 

Чл. 36. Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на документи за задгранично пътуване и други заместващи ги документи, които им дават право да напускат страната.

 

Чл. 37. Чужденец не може да напусне страната, ако спрямо него има взета принудителна административна мярка за ненапускане.

 

Чл. 38. Чужденец, който с превозно средство напуска Република България по суша, по въздух и по вода, трябва да притежава документите по чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3, както и разрешение за износ на превозното средство, ако това е необходимо.

 

Чл. 39. Предаването на чужденци за извършено престъпление се извършва при условията и по реда, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна.

Глава пета
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА

Раздел I
Принудителни административни мерки

 

Чл. 39а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са: -
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. принудително отвеждане до границата на Република България;
3. експулсиране;
4. забрана за влизане в Република България;
5. забрана за напускане на Република България.
Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
1. са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, т. 2 и 6;
2. са налице основанията по чл. 10;
3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;
4. бракът е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му в случаите по чл. 25, т. 2;
5. в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, т. 6;
6. се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден.
(2) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.

 

Чл. 41. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато:
1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;
2. чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване;
3. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ.

 

Чл. 42. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
(2) С налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България.

 

Чл. 42а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) Забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл.10.
(2) Забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.
(3) Забраната за влизане в Република България е за срок до 10 години.
(4) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2, по чл. 40, ал. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10 или 11.

 

Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) Забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който:
1. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода;
2. (изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени;
3. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв., в случай че не е представено надлежно обезпечение.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат и спрямо чужденци, които притежават и българско гражданство.
(3) Забранява се напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.

 

Чл. 44. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 54 от 2002 г.) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директор на национална, териториална служба на Министерството на вътрешните работи, на началник на регионален граничен сектор или началника на направление "Документи за самоличност и чужденци". Екземпляр от заповедта се изпраща на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
(2) В заповедите за отнемане правото на пребиваване в Република България се определя срок за напускане на страната, след изтичането на който чужденецът се извежда принудително от страната.
(3) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен паспортен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.
(4) Подлежат на незабавно изпълнение:
1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3. заповедите за експулсиране.
(5) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в Полицейската служба по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадането на пречките.
(6) Органът, издал заповедта за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадането на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка.
(7) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Към Дирекцията на Национална служба "Полиция" се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.
(8) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6.
(9) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Редът за временно настаняване на чужденците в специалните домове, както и организацията и дейността им се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи.

 

Чл. 44а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

 

Чл. 44б. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Когато е невъзможно незабавното експулсиране или принудителното отвеждане на чужденец до границата или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й.

 

Чл. 45. Разноските по извеждането на чужденеца от страната са за негова сметка или за сметка на лицето или организацията, осигурили влизането му.

 

Чл. 46. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Закона за административното производство, като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред - пред съответния окръжен съд.
(2) Не подлежат на обжалване по съдебен ред:
1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3. заповедите за експулсиране.
(3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.
(4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.

 

Чл. 46а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденците, си сътрудничат с компетентните органи на другите държави в борбата с нелегалната миграция и при осъществяването на експулсиране.

 

Чл. 47. (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).

Раздел II
Административнонаказателни разпоредби

Чл. 48. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5 000 лева чужденец, който:
1. е бил експулсиран и влезе в страната;
2. без съответното разрешение извършва трудова, търговска и друга дейност;
3. е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на физически лица, които са приели на работа чужденци без съответното разрешение, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 лева.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1 000 до 10 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция до 40 000 лева.

 

Чл. 48а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2001 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Наказва се с глоба от 200 до 2000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 24а или по чл. 28.
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на служител на едноличен търговец или юридическо лице, който извърши или допусне извършването на нарушение по ал. 1 и 2.
(4) Когато нарушенията по ал. 1 - 3 са извършени повторно, се налага глоба от 500 до 5000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

 

Чл. 49. (1) Наказва се с глоба до 3 000 лева чужденец, който:
1. използва нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ;
2. (доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) изгуби, повреди или унищожи български документ за самоличност или документи, издадени от службите за граничен паспортен контрол;
3. като капитан или член на екипаж на плавателен съд не спазва установения граничен и паспортен режим на пристанищата и пристанищните градове;
4. не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 2, 3 и 4 и по чл. 30;
5. дава или приема в залог или преотстъпва документ за самоличност.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 1 000 до 6 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 лева.

 

Чл. 50. (1) Наказва се с глоба до 500 лева чужденец, който:
1. не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 3;
2. грубо е нарушил установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;
3. не спази срока за транзитно преминаване през страната.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1 000 лева.

 

Чл. 51. (Изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.)
(1) Превозвач - физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.
(2) Превозвач - юридическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
(3) Когато в нарушение на чл. 20 е превозено до Република България или е отказано връщането на повече от едно лице, глобата за нарушителя по ал. 1 е от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция за нарушителя по ал. 2 е от 20 000 до 40 000 лв.
(4) При повторност на нарушението глобата и имуществената санкция са:
1. в случаите по ал. 1 - от 5000 до 20 000 лв.;
2. в случаите по ал. 2 - от 20 000 до 40 000 лв.;
3. в случаите по ал. 3 - глоба от 20 000 до 40 000 лв. и имуществена санкция от 30 000 до 60 000 лв.

 

Чл. 52. (1) В случаите, когато за нарушение на този закон и на издадения въз основа на него правилник не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба до 500 лева.
(2) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Чл. 53. (1) (Доп., ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Нарушенията по този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 24а и по чл. 33, ал. 2 - от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Глава шеста
ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА СЛУЖБИТЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.)

Чл. 54. (1) В Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за дългосрочно пребиваващи чужденци.
(2) С цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни относно:
1. визовия контрол на чужди граждани;
2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;
3. чужденците, търсещи или получили особена закрила на територията на Република България;
4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;
5. наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци;
6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.
(3) Службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи обработват следните данни:
1. имена на кирилица и на латиница, дата на раждане, място на раждане, пол, гражданство;
2. единен граждански номер и/или личен номер на чужденец;
3. постоянен адрес в Република България;
4. настоящ адрес в Република България;
5. документ за задгранично пътуване (вид, серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);
6. цел на пребиваването в Република България;
7. виза (вид, номер, дата и място на издаване, валидност и срок на пребиваване);
8. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;
9. молби за разрешаване на дългосрочно пребиваване (номер, дата, решение);
10. решения за получаване на особена закрила на територията на Република България (дата и номер);
11. срок на пребиваване в Република България;
12. семейно положение;
13. съпруг (съпруга);
14. деца до 18-годишна възраст;
15. постоянен адрес в страната, чийто гражданин е лицето;
16. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството;
17. влизания и излизания във и от Република България;
18. домакин;
19. туристически ваучери;
20. професия и месторабота;
21. наложени мерки за административна принуда;
22. служебни данни;
23. други данни, посочени в закон.

 

Чл. 55. (1) Данните от Единния регистър за чужденци се предоставят на:
1. държавни органи и организации на основата на закон или акт на съдебната власт;
2. български граждани и чужденци - само ако данните се отнасят за тях;
3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт;
4. служби на други държави - в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;
5. ЕСГРАОН.
(2) Българските граждани и чужденците имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, отнасящи се до трети лица, само въз основа на закон или с акт на съдебната власт.
(3) Отказът за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

 

Чл. 56. Министерството на вътрешните работи предоставя информация на Министерството на външните работи за наложени ограничения за влизане в Република България на чужденци и получава от Министерството на външните работи данни за издадени/отказани визи на чужденци и данни за български граждани, извършили престъпления и нарушения на законодателството на други държави.

 

Чл. 57. Министерството на вътрешните работи осъществява обмен на данни с Министерството на труда и социалната политика във връзка с издаването на разрешения за работа на чужденци и с издаването на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци.

 

Чл. 58. Министерството на вътрешните работи осъществява информационен обмен с Държавната агенция за бежанците във връзка с издаването на документи за самоличност на чужденците, търсещи или получили закрила, и за провеждане на производство за предоставяне на особена закрила по Закона за убежището и бежанците.

 

Чл. 59. (1) Министерството на вътрешните работи осъществява обмен на данни с органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на функциите си по налагане и отмяна на принудителни административни мерки.
(2) Министерството на вътрешните работи осъществява взаимодействие с Министерството на правосъдието по отношение на чужденци, които са освободени от местата за лишаване от свобода, и на лица, кандидатстващи за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.

 

Чл. 60. Министерството на вътрешните работи осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с издаването на български документи за самоличност и с административното обслужване на постоянно пребиваващи чужденци.

 

Чл. 61. Министерството на външните работи поддържа регистър, съдържащ данните по чл. 54, ал. 3, както и данни за подадени от чужденци заявления за издаване на визи и ограничения, наложени по реда на чл. 21а от министъра на външните работи.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

& 1. По смисъла на този закон:
1. "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
2. "Системно нарушение" е налице тогава, когато в продължение на 2 години чужденецът е извършил повече от две нарушения.
3. (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) "Редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ" е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
4. "Експулсиране" е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея.
5. "Служби за административен контрол на чужденците" са нормативно определените държавни органи, които имат правомощия по този закон.
6. (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин.
7. (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) "Случаи, нетърпящи отлагане" са налице тогава, когато по причина на влошено здравословно състояние, смърт на близък или по други причини, възникнали не по вина на чужденеца и които той не би могъл да предвиди и да предотврати, е наложително неговото оставане на територията на Република България.
8. (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) "Училище" е общообразователно учебно заведение по смисъла на законодателството на държавата, в която пребивава ученикът.
9. (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г.) "Дейност на свободна практика" е всяка стопанска дейност, с изключение на дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 11, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател
10. (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) "Фактическо извънбрачно съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала;
11. (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) "Превозвач" е физическо или юридическо лице, което съгласно националното си законодателство има право да извършва превоз по суша, по въздух или по вода с транспортно средство, предназначено за осъществяване на такава дейност.

 

& 2. За издаване на визи, разрешения за пребиваване и други документи по този закон се събират такси, определени с акт на Министерския съвет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

& 3. Този закон отменя Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 120 от 1997 г., бр. 11 и 93 от 1998 г.).

 

& 4. В чл. 9, ал. 2 от Закона за чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм., бр. 29 от 1998 г.) след думите "министъра на вътрешните работи" се добавя "или от упълномощени от него длъжностни лица".

 

& 5. Министерският съвет издава правилник за прилагането на този закон.

 

& 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на външните работи, на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика.

 

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 11 ноември 1998 г. и на 15 декември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България
(Обн., ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходни и заключителни разпоредби

 

§ 39. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г. и бр. 108 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15 се създава ал. 3:
"(3) Условията и редът за полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на стикерите с българска виза се определят от Министерския съвет."
2. В чл. 35:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 и 3;
"(2) Гражданите на Република България, които притежават и друго гражданство и които постоянно живеят в чужбина, могат да получат паспорт по чл. 38, т. 2 след установяването си на постоянно местожителство на територията на страната.
(3) Лицата по ал. 2, които притежават паспорт по чл. 38, т. 2, могат да го запазят, ако представят доказателства, че живеят постоянно или имат намерение да се установят постоянно в Република България."
3. В чл. 78 след думата "лица" се добавя "да упражняват правомощията по този раздел".
4. В чл. 79:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите "чл. 78" се добавя "освен тези, издавани по чл. 75, т. 1 и 3";
б) създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) При издаването на заповедите по чл. 75, т. 1 и 3 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от Закона за административното производство.
(3) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно но изпълнение и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
(4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта."

 

§ 40. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

 

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 12 април 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Наши друзья:

BGReal

BGRealConsult

BGInfo

BGRu.net

ШСД-БГ

 

Для контактов: abashev@bitex.com

 

Начало - Рассылка - Болгария - Туризм - Бизнес - Услуги - Идеи - Интернет - Законы

Click here to visit our sponsor

Перепечатка материалов сайта разрешается при указании источника: "О Болгарии по-русски" и адреса: http://obolgarii.narod.ru
Все права принадлежат Юрию Абашеву © 2003 abashev@bitex.com
Hosted by uCoz